чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха Трудът и всеотдайността никога не остават без награда. Забрадките им се изхлузваха, но ръцете им не се отделяха и краката им не се спираха. - Бабо, това са Мартин и Георги, който ти познаваш. Разказах на баба какво https://edwinaqe5b.blog-eye.com/29991688/Очарование-за-Разкази-за-Саня